Интервю с Христо Пелтеков

Македонците от Гърция спечелиха в Страсбург

2000-03-02 23:52:43+02

Христо ПЕЛТЕКОВ,

председател на

Пловдивската секция на ОМО “Илинден-ПИРИН”

¦ Г-н Пелтеков, Конституционният съд обяви вашата партия за противоконституционна, оттук нататък?

¦ Просто нас не ни зачитат като македонско малцинство. България е подписала Рамковата конвенция за правата на националните малцинства. Свидетели сме на факта, че нейните разпоредби не се спазват. Особено с последния акт на КС. Принудени сме след този акт да си търсим правата в Страсбург. Ако евентуално и Страсбург не ни признае, ще се приберем в черупките си и с болка ще се оттеглим.

­ Какви хора са вашите членове?

­ Нашите хора са с македонско самосъзнание. Всички, които членуват в ОМО “Илинден-ПИРИН”, се чувстват македонци. Имат родителите македонци. Моята майка ми казваше: “Сине, ние сме си македонци.” Майка ми е от Серско.

­ Какви са по възраст, по занятие?

¦ Имаме двама пенсионери. Останалите всички са в трудова възраст. Аз също съм кандидат-пенсионер.

­ В мотивите на КС се говори за нелегални сбирки, дали началото на вашата организация?

¦ Първата организация “Илинден” е организация на Йордан Костадинов. Той всъщност направи издънките в нашата партия. Той дори настояваше да се забранят смесените бракове между македонка (македонец) и представител на друга нация. Това е нещо, което абсолютно противоречи на нашите програми. Ние нямаме нищо общо с него, не сме приемници на неговата организация. Оня ден, на Втората национална конференция в Кресна, изключихме брат му Кирил Иванов от Петрич, който беше член на НИС на партията. Отговаряше за връзки с Хелзинкския комитет. Но той излезе шпионин. Всички документи, които излизаха от нашата партия, той ги е донасял там, където трябва. В нашата програма няма нищо противоконституционно. Ние сме лоялни граждани на Република България. Аз искам да съм македонец, за какъвто се мисля, а конституцията не ми го позволява. Аз питам къде са онези 10 200 македонци от последното преброяване? Изчезнаха ли и как така?

­ В Пиринска Македония през 1947-48 година хората са били принуждавани да се пишат македонци?

­ Аз съм бил дете по времето на Георги Димитров. За мен беше радостно събитие тогава. Тия, които тогава са си били българи, естествено, че ще го изживеят по обратния начин.

¦ Значи не е вярно, че през 1948 година всички насилствено са карани да се пишат македонци?

¦ Това не е вярно. Имал съм възможност по този въпрос да говоря с моите родители, с други възрастни хора. Ние тогава имахме училище, в което се учеше на македонски език, този, на който се говори и пише сега във Вардарска Македония. Книжарници за македонска литература имаше. Моята учителка беше от Скопие и се казваше Сирма. Крайно обидени сме от това решение на КС, просто сме болни. Мислихме, че с тръгването на България по демократичен път ще намерим и ние място под тази демокрация. Уви, не излезе така. Аз самият съм бил един от активните членове на СДС. Наложи се преди 2 месеца да напусна, защото виждам, че нещата не са демократично поставени. България не спазва подписаната от нея Рамкова конвенция за националните малцинства, ще имаме проблеми с влизането ни в европейския дом.

­ Как виждате шансовете на ОМО “Илинден-ПИРИН” в Международния съд по правата на човека в Страсбург?

­ Там България е изгубила много дела. Надявам се, че и ние ще спечелим в Страсбург. Нещо подобно се случи с “Вино-жито”, организацията от Егейска Македония. “Вино-жито” спечели делото си срещу гръцката държава в Страсбург. Това е македонска организация със седалище в Лерин, има представителство и в Битоля. Тя не беше зачитана от гръцките власти като организация на етническо малцинство. Но спечели делото си в Страсбург и получи голяма сума като обезщетение от гръцката държава.

¦ Тази организация вече е легална в Гърция?

¦ Да, тя е легална вече от десет месеца. Излязоха за това публикации във вестниците на Вардарска Македония.

­ Винаги е имало представа, че на македонците в Гърция им е трудно.

­ Сега ние изпаднахме в тяхното предишно положение.

­ Поддържате ли контакти с “Вино-жито”?

¦ Имаше техни представители на втората ни национална конференция в Кресна на 26 февруари. Част от тяхната програма се покрива с нашата програма, тази за признаване на нашия етнос.

­ Балканския регион е взривоопасен. От вашата организация излизат карти, очертаващи една Македония, която, освен днешната Република Македония, включва части от България, Гърция и Албания.

­ Тя е съществувала такава карта до Букурещкия мирен договор от 1913 година. Дотогава Македония си е била в тия граници.

­ Не виждате ли в тези карти някаква опасност?

­ Това, че показваме една стара карта, не значи нищо. В програмата си казваме, че не желаем откъсване на територии и сме против всякакъв сепаратизъм. Ние сме лоялни граждани на България, никой не желае откъсване на Пиринския край. Искаме да се зачитат нашите права. Да си пеем свободно песните, да не се побългаряват те в държавните ансамбли. Искаме местните медии в Пиринския край да не промиват мозъците на децата ни.

­ На конференцията ви имаше ли гости от Република Македония?

¦ Почти всички политически партии бяха представени. Но ако някои се е изказал по-остро за това, че България не зачита правата на малцинствата, той си носи отговорност. Нищо, че и нашето мнение е такова. Имахме гости от ВМРО-ДПМНЕ, “Вино-жито”, Македонската патриотична организация, Светския македонски конгрес...

­ Ако партията ви остане да съществува и в един момент заложи в програмата си сепаратистки амбиции, вие ще я напуснете ли?

­ Аз прием днешната програма, ако има драстични отклонения от нея, аз няма да членувам.…

Автор: Георги Петров