ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 Г. ДОКЛАД БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
10. Свобода на сдружаването и на мирното събрание
През 2009 г., властите в Благоевград на два пъти нарушиха правото на мирно събрание на македонци в България. На 24 април представители на нерегистрираната организация ОМО Илинден подадоха уведомление до кмета на Благоевград за честване на годишнината от убийството на Гоце Делчев пред неговия паметник на от 17 часа 4 май. На 30 април служители на общината връчиха писмо на Атанас Урдев, един от подалите уведомлението, с което поканиха представителите на организацията да се включат в честването от 10 часа на същата дата „заедно с останалите представители на политически и граждански организации”. На 4 май следобед няколко активисти на сдружението бяха арестувани и отведени в полицейското управление. Там им бяха конфискувани венеца и лентата с надпис. По този начин честването бе провалено от властите. На 31 август представители на ОМО Илинден подадоха уведомление до кмета на Благоевград за честване на „Деня на македонския геноцид” на 12 септември на площат Македония. На това уведомление те не получиха отговор от кмета. Три дни преди мероприятието на представители на сдружението от Сандански бяха откраднати регистрационните номера на леките автомобили. Полицейските служители в Сандански протакаха подмяната им с нови, очевидно с цел да се препятства тяхното пътуване до Благоевград. Въпреки това, в уречения ден няколко активисти на ОМО Илинден се отправиха към площад Македония. По пътя те бяха спрени от цивилен служител, който ги заплаши, че тяхното честване няма да бъде разрешено и че дори може да се стигне до бой. Активистите решиха да се разотидат, но в този момент бяха арестувани и отведени в полицията. Там им бяха връчени полицейски разпореждания да се въздържат от незаконни действия, конфискувани им бяха венец, лента с надпис „ОМО Илинден” и три транспаранта. След два часа пребиваване в полицията те бяха освободени. През 2009 г. няколко организации на македонци в България получиха откази да бъдат регистрирани от съдилищата с мотиви, които изразяваха открито дискриминационно отношение към македонското малцинство и бяха в грубо несъответствие с международните норми, регулиращи свободата на сдружаване. На 29 май политическата партия ОМО Илинден – ПИРИН получи окончателен отказ на поредната си молба за регистрация от Върховния касационен съд. Партията вече спечели дело в ЕСПЧ за отказ от регистрация през 2005 г. и има нова жалба срещу последвалия това решение отказ от регистрация, по която ЕСПЧ предстои да се произнесе. Решението на ВКС от 29 май дава основание за трета жалба в Страсбург. На 7 май Софийски апелативен съд остави в сила решението на ОС-Благоевград за отказ от регистрация на „Македонско културно-просветно дружество Никола Вапцаров”. Съдът прие, че „в България няма обособен македонски етнос, а част от посочените в Устава на сдружението цели внушават съществуването на такъв етнос”, което според съда е нарушение на Член 6, ал. 1 от Конституцията. През цялата година продължи съдебната сага с регистрацията на Сдружението на репресираните македонци в България. След отказ от регистрация през декември 2008 г. и неколкократни връщания на документите, отлагания и допълнителни искания от Благоевградския окръжен съд, в края на краищата той отново отказа регистрация на 19 февруари 2010 г. В мотивите си съдът прие, че с дейността си сдружението „ще засегне целостта на българската нация”, както и че целите му внушават „игнориране българския характер на определени географски райони”, а тяхното реализиране „безспорно ще рефлектира негативно върху единството на българската нация и суверенитета, провъзгласен за неприкосновен от чл. 2, ал. 2 от Конституцията”.
Дискриминация на етническите малцинства
Като продължаващи недостатъци ЕКРН отбеляза неприлагането на нормите на Наказателния кодекс за расистките престъпления; недостатъчната ефективност и финансова обезпеченост на програмите за ромите; липсата на политика за намаляване броя на децата роми, изпращани неоснователно в учреждения за деца с увреждания; липсата на диалог за проблемите на македонците; несанкционирането на расизъм в медиите; липсата на достатъчно центрове за прием на кандидат-бежанци; неадекватното преследване на расистки прояви на полицията; липсата на система за събиране на етнически данни. ЕКРН препоръча България да ратифицира незабавно Протокол № 12 към Европейската конвенция за правата на човека, който защитава от дискриминация; да осигури на Комисията за защита от дискриминация достатъчно човешки и финансови ресурси; да не пречи на свободата на сдружаване на никоя общност; ефективно да интегрира децата роми в училище; да обучи Съвета за електронни медии за борба с расизма; да санкционира политици за расистка реч; да предотвратява расовото профилиране и прекомерна употреба на сила от полицията.
През 2009 г., властите в Благоевград на два пъти нарушиха правото на мирно събрание на македонци в България. На 24 април представители на нерегистрираната организация ОМО Илинден подадоха уведомление до кмета на Благоевград за честване на годишнината от убийството на Гоце Делчев пред неговия паметник на от 17 часа 4 май. На 30 април служители на общината връчиха писмо на Атанас Урдев, един от подалите уведомлението, с което поканиха представителите на организацията да се включат в честването от 10 часа на същата дата „заедно с останалите представители на политически и граждански организации”. На 4 май следобед няколко активисти на сдружението бяха арестувани и отведени в полицейското управление. Там им бяха конфискувани венеца и лентата с надпис. По този начин честването бе провалено от властите. На 31 август представители на ОМО Илинден подадоха уведомление до кмета на Благоевград за честване на „Деня на македонския геноцид” на 12 септември на площат Македония. На това уведомление те не получиха отговор от кмета. Три дни преди мероприятието на представители на сдружението от Сандански бяха откраднати регистрационните номера на леките автомобили. Полицейските служители в Сандански протакаха подмяната им с нови, очевидно с цел да се препятства тяхното пътуване до Благоевград. Въпреки това, в уречения ден няколко активисти на ОМО Илинден се отправиха към площад Македония. По пътя те бяха спрени от цивилен служител, който ги заплаши, че тяхното честване няма да бъде разрешено и че дори може да се стигне до бой. Активистите решиха да се разотидат, но в този момент бяха арестувани и отведени в полицията. Там им бяха връчени полицейски разпореждания да се въздържат от незаконни действия, конфискувани им бяха венец, лента с надпис „ОМО Илинден” и три транспаранта. След два часа пребиваване в полицията те бяха освободени. През 2009 г. няколко организации на македонци в България получиха откази да бъдат регистрирани от съдилищата с мотиви, които изразяваха открито дискриминационно отношение към македонското малцинство и бяха в грубо несъответствие с международните норми, регулиращи свободата на сдружаване. На 29 май политическата партия ОМО Илинден – ПИРИН получи окончателен отказ на поредната си молба за регистрация от Върховния касационен съд. Партията вече спечели дело в ЕСПЧ за отказ от регистрация през 2005 г. и има нова жалба срещу последвалия това решение отказ от регистрация, по която ЕСПЧ предстои да се произнесе. Решението на ВКС от 29 май дава основание за трета жалба в Страсбург. На 7 май Софийски апелативен съд остави в сила решението на ОС-Благоевград за отказ от регистрация на „Македонско културно-просветно дружество Никола Вапцаров”. Съдът прие, че „в България няма обособен македонски етнос, а част от посочените в Устава на сдружението цели внушават съществуването на такъв етнос”, което според съда е нарушение на Член 6, ал. 1 от Конституцията. През цялата година продължи съдебната сага с регистрацията на Сдружението на репресираните македонци в България. След отказ от регистрация през декември 2008 г. и неколкократни връщания на документите, отлагания и допълнителни искания от Благоевградския окръжен съд, в края на краищата той отново отказа регистрация на 19 февруари 2010 г. В мотивите си съдът прие, че с дейността си сдружението „ще засегне целостта на българската нация”, както и че целите му внушават „игнориране българския характер на определени географски райони”, а тяхното реализиране „безспорно ще рефлектира негативно върху единството на българската нация и суверенитета, провъзгласен за неприкосновен от чл. 2, ал. 2 от Конституцията”.
Дискриминация на етническите малцинства
Като продължаващи недостатъци ЕКРН отбеляза неприлагането на нормите на Наказателния кодекс за расистките престъпления; недостатъчната ефективност и финансова обезпеченост на програмите за ромите; липсата на политика за намаляване броя на децата роми, изпращани неоснователно в учреждения за деца с увреждания; липсата на диалог за проблемите на македонците; несанкционирането на расизъм в медиите; липсата на достатъчно центрове за прием на кандидат-бежанци; неадекватното преследване на расистки прояви на полицията; липсата на система за събиране на етнически данни. ЕКРН препоръча България да ратифицира незабавно Протокол № 12 към Европейската конвенция за правата на човека, който защитава от дискриминация; да осигури на Комисията за защита от дискриминация достатъчно човешки и финансови ресурси; да не пречи на свободата на сдружаване на никоя общност; ефективно да интегрира децата роми в училище; да обучи Съвета за електронни медии за борба с расизма; да санкционира политици за расистка реч; да предотвратява расовото профилиране и прекомерна употреба на сила от полицията.
2009 година - безграничен цинизъм на българските съдебни власти, наследено от комунизма тоталитарно мислене и липса на елементарно уважение към личността и нейните права. Влизайки в ролята на защитник на великобългарските националистически и шовинистически идеали, съдебната власт демонстрира незачитане на българските закони, българската конституция и на международните закони. Българското МВР продължава незаконния тормоз над българските граждани, особено на тези с македонско самосъзнание. Самото правителство е активно ангажирано в антимакедонската пропаганда в и извън страната, а политиката му е пряко продължение на асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим и следващите го псевдодемократични правителства на прехода. Истинските престъпници в България са призваните да спазват и прилагат правилата на цивилизования свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар